ДЕМОКРАЦИЯТА УНИЩОЖАВА ЕВРОПА
ДЕМОКРАТЪТ сподели:
- Европа е люлката и на античната, и на актуалната народна власт. Това е горделивост за всеки европеец.
АНТИДЕМОКРАТЪТ сподели:
- Действително, и античната, и актуалната народна власт се появяват в Европа. И откакто Европа е рождената люлка на демокрацията, в реда на нещата е да се вгледаме какви са резултатите от това.
Резултатът е един: Европа умира.
Географски си стои на същото място, само че европейската цивилизация такава, каквато я познаваме, изчезва. Причината е доста елементарна. Наподобява обстановката в един известен компютърен анекдот.
Спорят търсачката Google, мрежата Интернет и компютърът кой е по-голям в областта на информатиката.
Google споделя:
- Без мен нищо не можете да намерите в интернет. Аз съм най-важна.
Мрежата:
- А къде въобще ще търсят, в случай че не съм аз? Аз съм по-важна.
Компютърът:
- И двете не струвате без мен. Аз съм най-важният!
Електричеството ги слушало, пък по едно време се обадило:
- Хм, хм…
И в действителност – всички детайли на системата са значими, само че без фундамента, върху който са учредени, явно не могат да съществуват. В случая с вица: закъде без ток?
Така е и с всяко едно общество, в това число и с европейската цивилизация. Без фундамента си тя не може да съществува. А кой е фундаментът на европейската цивилизация?
Същият, както на всяко друго общество.
Хората.
Може да считаме, че признаците на обществото са най-различни: формата на организираност, развиване на производството, методът на ръководство на страната, равнището на културата и философията, и т. н., и т. н.
Но някак все се не помни, че без хора няма общество.
Първото и основно изискване, с цел да съществуват родът, племето, народът, страната, обществото, цивилизацията – това е да има хора. Именно тези хора сформират рода, племето, страната, обществото, цивилизацията. Без хора няма нито жанр, нито племе, нито страна, нито общество, нито цивилизация.
А по кое време има хора?
Много просто: когато се раждат.
Ако се раждат – ще има жанр, племе, страна и прочие Не се ли раждат – няма да има нито жанр, нито племе, нито народ, нито страна, нито общество, нито цивилизация.
Хората са основата на основите на обществото. Нали то по тази причина и по този начин се назовава: «човешко общество»?
От тази позиция дано да забележим какво е положението на този пиедестал на обществото в модерна Европа.
Състоянието на фундамента е не просто обезпокоително, не даже пагубно – а гибелно. Защото хората в Европа измират. Европейците понижават.
Но без европейци явно не може да има европейска цивилизация.
Следователно сме изправени пред феномена на загиването на европейската цивилизация.
И то не просто в нравствен, метафизичен, културен или различен преносен проект. Тя умира напълно същински, в първичния, физически проект – като умряли хора, които биват карани на гробищата, изгаряни там в крематориуми или погребвани в земята; сетне умират други, те също биват изгаряни или погребвани, и идват следващите…
Тук не става дума за високопарни изречения, колкото и правилни да са те сами по себе си: духовна гибел, културна крах, залез на цивилизацията. Става дума за гибел в същинския смисъл на думата: мъртви тела на европейци, катафалки, гробове…
Хора са умирали във всички времена и столетия. Според някои калкулации от появяването на човешките същества до момента на Земята са живели над 77 милиарда души.
Но постоянно раждаемостта е била по-висока от коефициента 2.1.
Днес Европа е в положение на народна власт. Някои страни в нея по-отдавна, още от началото и средата на ХIХ в., други – по-отскоро. Но, общо взето, демокрацията е превзела изцяло континента. И откакто процесът на измиране на европейците не стопира, а тъкмо противоположното: форсира се и се развива все по-гибелно, би трябвало да си зададем разумния въпрос: а в действителност за какво демокрацията не го стопира? Защо демокрацията не приключва процеса на крах на цивилизацията, в която цивилизация самата тя, демокрацията, съществува? Защо поддържа коефициента на раждаемост на европейките под сериозния най-малко 2.1?
Един от най-честите отговори, които се дават, е, че този развой е справедлив и няма по какъв начин да бъде спрян посредством човешка интервенция.
Тук може да се каже единствено следното: в случай че желаете да установите дали ви будалкат, вслушайте се дали някой не приказва за " справедливи " процеси в човешкото общество. Ако употребява този израз, може да не се съмнявате - будалка ви. Дали самият той си има вяра или не - това е обособен въпрос. Но няма значение дали желае да ви избудалка умишлено или несъзнателно. Важното е, че този отговор не устоя никаква рецензия.
Първо: има на пръв взор " справедливи " процеси в човешкото общество, които може да бъдат спрени - другояче казано, и те са субективни. Например, справедлив е процесът на възникване на престъпност в недрата на обществото, само че този развой може да бъде овладян, и е овладян, и непрестанно следен от механизмите на страната и през днешния ден престъпността в европейското общество не надвишава такова равнище, което да я трансформира в сериозна заплаха за обществото. Но напълно не е справедлив развой - тъй като задоволително е да се поровите в старите летописи, с цел да прочетете по какъв начин е имало столетия, когато хората даже не са знаели какво е това " брава ", тъй като кражбата и каквото и да било друго закононарушение са били непознати. Също на пръв взор са " справедливи " процесите на разпространяване на разнообразни заболявания - обаче съществуват разнообразни технологии, посредством които заболеваемостта се управлява, епидемиите се приключват и т н. А даже самият развой на раждаемост е посочил, че предстои на надзор и в едната, и в другата посока – на понижаване и увеличение. Например, Китай и Иран, заради зародили проблеми с претъпканост, съумяха да намалят равнището на раждаемост под 2.1. Обратният образец е Русия, която до 2009 година намаляваше с близо 1 милион души годишно, само че посредством разнообразни ограничения съумя да усили раждаемостта популацията си и да приключи, въпреки и към този момент прекомерно непретенциозно и най-вече при избрани етнически групи, намаляването му.
А в това време в Европа, която е смъртоносно застрашена от ниска раждаемост, не се подхващат никакви ограничения, с цел да стартират европейските дами да раждат повече.
Както виждаме, този развой предстои на надзор посредством разнообразни ограничения: финансови, законодателни, основаване и насърчаване на съответни модели на държание.
И откакто предстои на надзор, също по този начин обикновено е да се запитаме: а дали в действителност не е следен и сега? Щом европейските дами всеобщо не желаят повече от 1-2 деца, очевидно това е последица от модел на държание, провокиран посредством основаване на съответна система от морално-етични полезности. В която система просто децата като полезност не са на водещо място. Водещо място заемат други полезности: изявата на дамата в обществото посредством някакъв тип кариера, блян към по-малко натоварване и грижи във всекидневието, отвращение за обвързване с дома посредством нуждата да се отглеждат деца, предпочитание за повече така наречен «развлечения», «забавления» и т. н.
И откакто европейското общество като цяло не поставя грижи да бъдат построени такива модели на държание на актуалната европейка, в които модели децата да заемат водещо място – и посредством които модели чрез увеличение на раждаемостта да бъде прекъсната демографската злополука на Европа, би трябвало да си зададем въпроса: а за какво не се построяват такива модели?
Опасността от ликвидирането на европейската цивилизация посредством физическото обезлюдяване на Европа откъм коренни европейци е прекомерно очевидна, с цел да допуснем, че остава незабелязана. То е и много обикновено: в случай че се раждат европейци – Европа ще остане европейска. Ако обаче в нея се раждат повече африканци и азиатци – ще стане афро-азиатска. И какво става тогава с така наречен «европейски ценности»? Ще бъдат възприети от афро-азиатците? Досега не е видян подобен развой, тъкмо противоположното: където се заселят в Европа, афро-азиатците с брутална експанзия и принуждение постановат там своите полезности, които са прекомерно разнообразни от «европейските», и най-много от полезността на равенството сред хората в частния случай на равенството сред мъжа и дамата.
Но даже да приемем, че стане някакво знамение и всичко афро-азиатци решат в един момент да одобряват всички европейски полезности, каквото и в действителност да значи този израз – това значи ли, че европейците наложително би трябвало да измрат в името на възприемането на европейските полезности от страна на афро-азиатците? И какво общо има едното с другото?
Въобще, за какво се поддържа моделът на ниската раждаемост на европейските дами? Защо медии, политици, общественици, институции, неправителствени организации не бият паника, че Европа измира, че се трансформира в Африка и Азия?
Очевидно е, че заинтригувани групи със мощно въздействие в обществото сдържат сходна реакция на паника и угриженост на медиите, политиците, обществениците, институциите, неправителствените организации и т. н. – тъй като другояче би трябвало да приемем хипотезата, че всички те просто са скръстили ръце, примирили са се с неизбежната крах на Европа и не знаят какво да вършат.
Подобна догадка обаче е много неубедителна. Всички изброени пластове от обществото, и най-много медиите, демонстрират прекомерно будна съвест при други процеси, които те считат за значими и тревожни: да вземем за пример, по време на войната в Югославия дейностите на въпросните публични групи бяха прекомерно координирани, настойчиви и нападателни в името на това да бъдат прекъснати трагичните събития там. Е, вместо да ги прекратят, ги ускориха, като прочистиха от сърби сръбски територии - само че това е друга тематика... По време на рецесията в Северна Африка и убийството на Кадафи целият Запад застана като един. Пак като един застава Западът и пред лицето на такива феномени, които биват обозначавани с термините «расизъм», «дискриминация», каквото и да значат те и без значение от цялата им размитост; и до неотдавна беше прекомерно обединен в отбрана на така наречен «мултикултурализъм», отново без значение какво означаваше – е, в този момент към този момент съвсем го отхвърли като несполучлив опит върху милиони хора, само че значимото е, че постоянно се държеше на единни позиции.
И внезапно откриваме, че пред лицето на най-голямата заплаха изобщо за европейската цивилизация даже не от нашествието на Атила, а от времето на нахлуването на персите и картагенците в Древна Гърция и Рим, европейските основни фигури в политиката и обществото, както и всевъзможните другояче прекомерно гласовити «неправителствени» организации, мълчат като риби. Какво е това? Стремеж към групово самоубийство? Може някои измежду тях да са завладени от сходен душевен комплекс, само че би трябвало също по този начин забележителна част, даже по-голямата, да подхваща някакви, най-малко някакви ограничения за излизане от това състояние.
Но не, в противен случай! Виждаме, че се поставят съществени старания тъкмо в противоположната тенденция: доразрушава се това, което е останало от обичайния фамилен модел, пропагандират се свободните връзки сред мъжете и дамите, популяризират се нетрадиционните полови връзки, нещата стигат до легализиране на педофилията под маската на осиновяване на деца от така наречен «еднополови семейства», т.е. от лесбийки и педераси – тоест, прави се всичко това, което би трябвало да се прави, в случай че задачата на политическите, финансовите и осведомителните сили с въздействие в Европа, както и в американския филиал на европейската цивилизация (според израза на Ориана Фалачи), е тъкмо такава: да продължи да се понижава раждаемостта на европейските дами.
Ние не знаем дали в действителност това е задачата. Въобще не знаем дали има такава цел, тъй като естествено е, че даже да е дефинирана с задоволителна изясненост, то надали е станало обществено - а в някои закрити за непознати очи политически пространства.
Затова можем да се приближаваме към проясняване на истината за тази цел посредством размисли и разбор, малко по малко. И тъй като не знаем каква е задачата, само че виждаме какъв е резултатът – дано, с цел да си изясним задачата, да тръгнем точно от резултата като изходна точка за размисъл.
И по този начин – имаме практическо заличаване на европейската цивилизация посредством демографско манипулиране на обществото, като общо взето, съответните прогнози сочат интервала сред 2080 – 2100 година за момента, когато пришълците в от Африка и Азия ще станат повече от коренното европейско население, т.е. европейците ще станат малцинство в Европа.
Процесите, които се образуваха в Косово и сега в самата България, където прогнозите пък сочат 2045 година като условна дата за преобразяване на българите в малцинство, а ромите – в болшинство, ни улесняват в разбора на общоевропейската обстановка.
Въпросът, който би трябвало да вълнува всеки европеец в тази обстановка, е: дали съществува управление на процеса, т.е. дали има някой, група хора с нужното въздействие, които да целят унищожаването на европейската цивилизация?
Въпросът е напълно обоснован, откакто виждаме по какъв начин нещата в демографски проект се управляват и насочват точно в тази тенденция – само че казусът е дали това управление и ориентиране става на по-ниско равнище, просто от идеологически обработени, манипулирани от личната си утопична агитация политически групи, откровено вярващи в идеологията на «политкоректността» и «толерантността», която идеология точно прокарва наклонността на стесняване на коренното европейско население и разрастването на анклавите на пришълците. Или пък се прави на най-високото, в огромна степен подмолно управническо равнище на Запада – невъзмутимо, цинично и умишлено, с пределно ясна сметка до какво водят тези процеси.
Неслучайно първоначално уточнихме, че точно съществуването на хора е първата и съществена причина за съществуването на общество, на една цивилизация – колкото и обикновено да звучи, тази простичка истина постоянно се не помни или съзнателно се води към нейното забравяне.
Ето за какво, в случай че някой желае да унищожи една цивилизация, общество или най-малко страна, естествено, че първата му грижа ще е да унищожи хората в тази цивилизация, общество или страна. Физическото ликвидиране на толкоз хора не всеки път е целесъобразно от чисто егоистичните ползи на завоевателя – новозавладените територии би трябвало да се култивират и, в случай че самият поробител не разполага с задоволително хора, по-добре е завладените нации да се употребяват за тази цел. Така и са постъпвали във всички времена: превръщали са ги в плебеи, илоти, васали, подчинени. Но това към момента не е заличаване, тъй като робите, илотите, васалите и подчинените постоянно може да вдигнат протест, въстание, бунт – както и се е случвало.
Затова другата технология също нерядко е била употребена в човешката история: подчинените се приобщават непринудено или принудително към обществото на подчинилия ги, като биват принудени да одобряват неговите морално-етични полезности, т. е. неговата вяра, и да се влеят в публичната му конструкция. Това е доста по-ефикасно от чисто физическото послушание, тъй като с времето завладените нации губят дефинитивно своята еднаквост, стават част от завоевателите и усилват тяхната мощност.
Тук обаче има един проблем и той е, че процесът на приобщаването става доста постепенно – нормално трае епохи. Ако пък се употребяват брутални способи, както да вземем за пример потурчването и ислямизирането на християнски общности на Балканите, нерядко още веднъж се стига до открита опозиция, постанова се да се опустошават територии, да се убиват доста хора от бунтуващите се и всичко това предизвиква нови разтърсвания в публичния механизъм – а резултатът се вижда след стотици години. По-точно, не се и вижда – а го виждат потомците, което значи, че за извършващите тези процеси липсва моралното задоволство.
Ето за какво най-ефикасният способ за окончателното завоюване на дадена територия е унищожаването на хората, които я обитават – само че като в това време се прави заселването й с хора от народа на завоевателя. Тук нужното, наложително условия е завоевателят да има нужните човешки запаси, с цел да може да засели територията, освободена от унищожените. Иначе ще стане както с европейските колониални империи сред ХV-ти и ХХ-ти век: превзеха големи територии от света, само че просто нямаха задоволително свое население, с цел да трансферират част от него в колониите, да ги заселят – и в края на краищата ги изгубиха.
Основно препяствие пред този развой е съпротивата на народите, които биват завоювани. Тази опозиция е най-ефикасно да бъде преодоляна, както към този момент посочихме, посредством тяхното заличаване – само че по какъв начин да бъде осъществено то?
Днес явно заличаването на Европа се направлява и управлява от относително неголяма група хора – задоволително дребна като количество, с цел да не бъде непрестанно в центъра на публичното внимание, само че и задоволително авторитетна като мощ, с цел да владее ръководството на процеса.
И по този начин, чисто хипотетично, без връзка с Европа и настоящото й положение, с цел да не се влияем от злободневието: дано да си представим неголяма група хора, които желаят да завоюват дадена територия.
Изходни данни: територията се владее от нации, които са по-многобройни от групата на завоевателите. При това през вековете са потвърдили способността си да се пазят против открита външна експанзия, побеждавали са в доста борби и войни, по този начин, че не може да се чака някакъв триумф в нова война против тях. На всичко от горната страна са на високо културно равнище, ето за какво и не са склонни да възприемат друга просвета, смятайки я за по-висша от своята – пък и просто не съществува такава просвета.
Какво би трябвало да направи дребната група на завоевателите, с цел да преодолее съпротивата им и да завладее територията?
Първо: би трябвало да откри различен народ (или народи), задоволително многочислени, с цел да нападат народите, предопределени за завоюване, както и да употребяват територията след нейното пречистване от коренното население.
Второ: би трябвало да бъде преодоляна съпротивата на това радикално население.
Първото изискване е относително елементарно: планетата е огромна, постоянно има племена и нации, изпълнени с готовност за завоевания. А и естественият блян на всяко едно общество е да се развива, в това число като се уголемява териториално. Териториалното уголемение рядко е ставало по кротичък път, тъй че моделът му е разработван и прочут – и този модел наложително включва превъзмогването на съпротивата на коренното население.
Но в случай че това население, с изключение на, че е способно да се отбрани военно, е и толкоз многочислено, че освен не мисли да отстъпва територията си, само че също се стреми към разширение? И тук, завръщайки се към Европа, е задоволително да си спомним европейската агресия по света, с цел да разберем, че оставени на себе си, в своя натурален път на развиване, европейските нации мъчно биха били принудени да правят отстъпка своя територия на чужденци, както става през днешния ден.
Тогава?
Отговорът се натрапва от единствено себе си: броят на европейците би трябвало да бъде понижен. Разбира се, класическият метод за това е посредством войни. Историята на Европа, изключително през ХХ-ти век, е задоволително поучителна в това отношение, само че също по този начин тя сподели, че и този типичен метод не е нито комфортен, нито ефикасен, тъй като провокира прекомерно доста опустошения и загуби за възможния поробител.
Напомняме, че до момента разсъждаваме единствено хипотетично. Опитваме да си представим научен модел на възможните дейности на завоевател, който би желал да завладее Европа, освен това в най-неблагоприятни за него условия: малоброен е, не разполага с военна мощ, има отсреща си народите от цялостен един континент с висока просвета във всяко отношение, в това число и военно. Но очевидно разполага със съществено въздействие върху политиците на Европа. Как да постъпи този предполагаем поробител, с цел да реализира задачата си?
Войните са ефикасни, само че единствено ненапълно. Тогава?
По пътя към тази цел има един наложителен детайл: намаляването на популацията, тъй като в случай че популацията на предопределената за завоюване територия се усилва, естествено, ще порастват и неговите съпротивителни сили. И в случай че това понижаване не може да бъде реализирано ефикасно по пътя на войните (макар те да не се изключват), тогава какво да се направи, с цел да се понижи броят му, откакто непрекъснато се раждат и раждат нови хора на нацелената територия?
Изводът е повече от явен: би трябвало да се направи по този начин, че да не се раждат. Тоест, раждаемостта да бъде сведена до минимум
Днес коефициентът на раждаемост на европейките се колебае сред най-малко 1.1 и най-много 1.8 в другите страни. Но постоянно е под съдбовното 2.1. Тоест: европейците измират. Без войни, без неприятни усложнения като опозиция от тяхна страна.
Тоест, първото изискване на хипотетичния поробител е реализирано.
Второто изискване: да бъде открита друга група нации, които да са способни да заселят територията след нейното «прочистване» от коренното население, също е изпълнено. В момента единствено в Европейския съюз има към 30 милиона пришълци от Азия и Африка, чийто коефициент на раждаемост се колебае сред 3 (туркините) и 7 (пакистанките).
Тоест, с следено насочвания развой по осъществяването на тези две условия: понижаване на коренното население и увеличение на пришълците, имаме задоволително учредения да считаме хипотезата за целеустремено завоюване на Европа от избрана група хора за изцяло евентуална.
Разбира се, тя към момента си остава догадка. Може да е вярна, може и да не е вярна. Трябват ни още причини и доказателства «за» или «против», с цел да определим мнението си по отношение на нейната правота.
Главният мотив по отношение на тази правота е естествеността или изкуствеността на процеса на понижаване броя на коренните европейци и увеличение броя на афро-азиатските пришълци. Ако това е натурален развой – може да сметнем хипотезата за целенасоченото разрушение на европейската цивилизация посредством въпросната демографска война просто за съмнение без разумни учредения.
Пред теорията за «естествения процес» на демографската крах на Европа обаче има един проблем: простичкото събитие, че, както към този момент казахме, в човешкото общество не съществуват «естествени» или " справедливи " процеси. Всички процеси в това общество са следени и насочвани – от държавни управляващи, от религиозна религия, от идеологически постановки, от дейностите на обособени хора до цели нации, от финансово-парични съображения… Субектите на тези въздействия като групи също са ясни: държавни управления и парламенти, политически сили, етнически и религиозни общности, идеолози и идеологически кръгове, финансови групировки.
И откакто виждаме по какъв начин процесът на демографското заличаване на Европа и заселването й с пришълци от други континенти се управлява и направлява целеустремено в необятен набор от политически и социално-обществени активност: от военна мощ против несъгласните – както против сърбите в някогашна Югославия, през великански акции по втълпяване на желания към «равенство» на дамата (по-просто казано, за извеждането й от фамилията и принуждаването й да работи) до създаване на нови, аморални и перверзни модели на взаимоотношения сред половете, можем с огромна доза възможност да твърдим, че процесът на заличаване на Европа, на който сме очевидци, се провокира, насочва и управлява изкуствено.
Но какво значи да бъде унищожена Европа, европейската цивилизация? Кой ще завоюва от това?
За да се отговорим на тези въпроси, би трябвало да се вгледаме в кръговете, които провеждат и управляват това заличаване.
Как да ги открием?
Не е прекомерно комплицирано: належащо е единствено да забележим кои институции, а и съответни хора, стоят зад една или друга самодейност, която улеснява демографското заличаване на европейската цивилизация и нашествието на афро-азиатските пришълци. Тоест, такава самодейност, спазването на чиято идеология по един или различен метод води до понижена раждаемост на европейските дами и до разтваряне на вратите за афро-азиатска имиграция.
Тук сме много улеснени от високата интензивност на тези кръгове. Защото пропагандирането на «толерантността», «политкоректността» и «мултикултурализма», които понятия значат просто да се разрешава на все по-голям брой афро-азиатци да се заселват в Европа и да изтласкват коренното й население, се прави на най-високо политическо равнище – зад него стоят двете най-влиятелни политически сили на Запада: американското държавно управление и управлението на Европейския съюз. Съвсем неотдавна пък държавният секретар на Съединени американски щати Хилари Клинтън съобщи, че съществена цел на американската външна политика е отбраната на хомосексуалистите по света – а американският дипломат в България Уорлик даже съобщи, че ще взе участие в шествие на педераси, лесбийки и травестити (не се разбра дали той самият е такъв). В Западна Европа са известни случаи на лишаване на деца от фамилиите им, тъй като родителите ги възпитавали в обичайни полезности и в неприемане на пропагандата на хомосексуализма.
Няколко факта…
Сръбският журналист Марко Маркович в изявление още през 1994 година цитира книга на брачната половинка на някогашен началник от френските секрети служби, взел участие през 1973 година в договаряния сред Испания и Мароко за създаване на тунел под Гибралтар. Цел: улеснение на имиграцията на африканци в Европа. Е, оказа се, че това може да стане и без тунел…
Именно НАТО, естествено, под управлението на Съединени американски щати, беше основната ударна мощ против Сърбия във войната в Югославия през 90-те години – която война построи Босна и Косово като предни антихристиянски форпостове в Европа.
След нашумелия случай с Андерс Брейвик, който умъртви 77 души в Норвегия през юни 2011 година, норвежкият министър-председател Столтенберг съобщи, че в отговор на това страната му ще разтвори още повече вратите си за афро-азиатски имигранти. Малко преди този момент там нашумяха три случая на дами, изнасилени от африканци: една ученичка, жертва на групово обезчестяване, се самоуби; жена беше изнасилена на стъпалата пред норвежкия парламент измежду бял ден от 15-годишен африканец пред безучастните погледи на защитата (норвежкият министър на вътрешните работи съобщи в Народното събрание по тоя въпрос, че не било работа на защитата да избавя дами от изнасилване); една активистка на «правозащитна» организация беше изнасилена и убита от африканец при завръщане от мероприятие против «расизма и дискриминацията».
С образеца на норвежкия министър председател виждаме образно равнището, от което се направлява процеса на заличаване на европейската цивилизация.
Добре, дано приемем, че норвежкият министър председател е просто изманипулиран до малоумие от личната си религия в актуалните идеологически постановки на демократичната агитация. Също дано да приемем (само хипотетично) и, че дейностите на Съединени американски щати са в прочут смисъл разбираеми: те желаят да поддържат оптимално дълго Европа в положение на неустановеност, расови, етнически и религиозни конфликти – и по този начин да не й разрешат да се трансформира в техен сериозен съперник. Може би е по този начин, най-малко на повърхността…
Но дейностите на целия Европейски съюз?
Пак не излиза наяве за какво, вместо да се уголемяват дупките в европейската ограда, през които нахлува имиграционното настъпление, и вместо да се мисли по какъв начин това настъпление да бъде улеснявано посредством тунели под морето, не се напомни на европейците, че фамилията е полезност точно, тъй като в него се раждат, отглеждат и възпитават децата. Не се желаят нито кой знае какъв брой старания за подаване на сигнал до медиите да работят в тази посока (както действаха и работят в отбрана на «мулти-култи» и други сходни дивотии), нито доста пари за една акция за поощряване, първоначално най-малко като концепция, на раждаемостта – както се похарчиха милиарди и милиарди за акции от рода на «глобалното затопляне», «озоновата дупка», «правата на инвалидите», «рака на гърдата», «разделното събиране на боклука» (цяла Европа е осеяна с идиотски разноцветни пластмасови кофи) и се стигне до откровените брюкселски чиновнически кретенизми като «кривите краставици», «мощните прахосмукачки» и «щастливите кокошки». Не можеше ли най-малко с 10 % от всички тези пари да се насърчи раждаемостта на европейките – било посредством директни заплащания на млади фамилии, било посредством улеснение за ново жилище, облекчени заеми и каквото друго измислят финансистите…
Не. За заплати на идиотизирани служители, измерващи кривината на краставиците – пари има (някъде се мярна информация, че чиновническия уред на Европейската комисия бил 50 хиляди души; дисидентът професор Александър Зиновиев пък в свое изявление сочи, че актуалната администрация в Европейския съюз е 16 пъти повече на глава от популацията, в сравнение с беше в миналото толкоз осмиваната и подигравана «номенклатура» в Съветския съюз).
Няма неприятно. Нека има служители, несъмнено пък може и да са нужни. Но щом се намират пари за тях – за какво няма пари да се накарат европейките да раждат?
Изводът е единствено един. Управляващите демокрацията в Европа нямат предпочитание да я избавят. А вършат тъкмо противоположното.
Демокрацията унищожава Европа.
Тази глава на " Демократура или Диктатура на демокрацията " беше написана през 2009 година За страдание последните събития към нашествието на така наречен " бежанци " я направиха злободневно настояща. 08.09.2015 Любомир Чолаков
Демократура или Диктатура на демокрацията
роман-есе
В памет на Шарлот Корде
Виж всички публикации от Любомир Чолаков-->
- Европа е люлката и на античната, и на актуалната народна власт. Това е горделивост за всеки европеец.
АНТИДЕМОКРАТЪТ сподели:
- Действително, и античната, и актуалната народна власт се появяват в Европа. И откакто Европа е рождената люлка на демокрацията, в реда на нещата е да се вгледаме какви са резултатите от това.
Резултатът е един: Европа умира.
Географски си стои на същото място, само че европейската цивилизация такава, каквато я познаваме, изчезва. Причината е доста елементарна. Наподобява обстановката в един известен компютърен анекдот.
Спорят търсачката Google, мрежата Интернет и компютърът кой е по-голям в областта на информатиката.
Google споделя:
- Без мен нищо не можете да намерите в интернет. Аз съм най-важна.
Мрежата:
- А къде въобще ще търсят, в случай че не съм аз? Аз съм по-важна.
Компютърът:
- И двете не струвате без мен. Аз съм най-важният!
Електричеството ги слушало, пък по едно време се обадило:
- Хм, хм…
И в действителност – всички детайли на системата са значими, само че без фундамента, върху който са учредени, явно не могат да съществуват. В случая с вица: закъде без ток?
Така е и с всяко едно общество, в това число и с европейската цивилизация. Без фундамента си тя не може да съществува. А кой е фундаментът на европейската цивилизация?
Същият, както на всяко друго общество.
Хората.
Може да считаме, че признаците на обществото са най-различни: формата на организираност, развиване на производството, методът на ръководство на страната, равнището на културата и философията, и т. н., и т. н.
Но някак все се не помни, че без хора няма общество.
Първото и основно изискване, с цел да съществуват родът, племето, народът, страната, обществото, цивилизацията – това е да има хора. Именно тези хора сформират рода, племето, страната, обществото, цивилизацията. Без хора няма нито жанр, нито племе, нито страна, нито общество, нито цивилизация.
А по кое време има хора?
Много просто: когато се раждат.
Ако се раждат – ще има жанр, племе, страна и прочие Не се ли раждат – няма да има нито жанр, нито племе, нито народ, нито страна, нито общество, нито цивилизация.
Хората са основата на основите на обществото. Нали то по тази причина и по този начин се назовава: «човешко общество»?
От тази позиция дано да забележим какво е положението на този пиедестал на обществото в модерна Европа.
Състоянието на фундамента е не просто обезпокоително, не даже пагубно – а гибелно. Защото хората в Европа измират. Европейците понижават.
Но без европейци явно не може да има европейска цивилизация.
Следователно сме изправени пред феномена на загиването на европейската цивилизация.
И то не просто в нравствен, метафизичен, културен или различен преносен проект. Тя умира напълно същински, в първичния, физически проект – като умряли хора, които биват карани на гробищата, изгаряни там в крематориуми или погребвани в земята; сетне умират други, те също биват изгаряни или погребвани, и идват следващите…
Тук не става дума за високопарни изречения, колкото и правилни да са те сами по себе си: духовна гибел, културна крах, залез на цивилизацията. Става дума за гибел в същинския смисъл на думата: мъртви тела на европейци, катафалки, гробове…
Хора са умирали във всички времена и столетия. Според някои калкулации от появяването на човешките същества до момента на Земята са живели над 77 милиарда души.
Но постоянно раждаемостта е била по-висока от коефициента 2.1.
Днес Европа е в положение на народна власт. Някои страни в нея по-отдавна, още от началото и средата на ХIХ в., други – по-отскоро. Но, общо взето, демокрацията е превзела изцяло континента. И откакто процесът на измиране на европейците не стопира, а тъкмо противоположното: форсира се и се развива все по-гибелно, би трябвало да си зададем разумния въпрос: а в действителност за какво демокрацията не го стопира? Защо демокрацията не приключва процеса на крах на цивилизацията, в която цивилизация самата тя, демокрацията, съществува? Защо поддържа коефициента на раждаемост на европейките под сериозния най-малко 2.1?
Един от най-честите отговори, които се дават, е, че този развой е справедлив и няма по какъв начин да бъде спрян посредством човешка интервенция.
Тук може да се каже единствено следното: в случай че желаете да установите дали ви будалкат, вслушайте се дали някой не приказва за " справедливи " процеси в човешкото общество. Ако употребява този израз, може да не се съмнявате - будалка ви. Дали самият той си има вяра или не - това е обособен въпрос. Но няма значение дали желае да ви избудалка умишлено или несъзнателно. Важното е, че този отговор не устоя никаква рецензия.
Първо: има на пръв взор " справедливи " процеси в човешкото общество, които може да бъдат спрени - другояче казано, и те са субективни. Например, справедлив е процесът на възникване на престъпност в недрата на обществото, само че този развой може да бъде овладян, и е овладян, и непрестанно следен от механизмите на страната и през днешния ден престъпността в европейското общество не надвишава такова равнище, което да я трансформира в сериозна заплаха за обществото. Но напълно не е справедлив развой - тъй като задоволително е да се поровите в старите летописи, с цел да прочетете по какъв начин е имало столетия, когато хората даже не са знаели какво е това " брава ", тъй като кражбата и каквото и да било друго закононарушение са били непознати. Също на пръв взор са " справедливи " процесите на разпространяване на разнообразни заболявания - обаче съществуват разнообразни технологии, посредством които заболеваемостта се управлява, епидемиите се приключват и т н. А даже самият развой на раждаемост е посочил, че предстои на надзор и в едната, и в другата посока – на понижаване и увеличение. Например, Китай и Иран, заради зародили проблеми с претъпканост, съумяха да намалят равнището на раждаемост под 2.1. Обратният образец е Русия, която до 2009 година намаляваше с близо 1 милион души годишно, само че посредством разнообразни ограничения съумя да усили раждаемостта популацията си и да приключи, въпреки и към този момент прекомерно непретенциозно и най-вече при избрани етнически групи, намаляването му.
А в това време в Европа, която е смъртоносно застрашена от ниска раждаемост, не се подхващат никакви ограничения, с цел да стартират европейските дами да раждат повече.
Както виждаме, този развой предстои на надзор посредством разнообразни ограничения: финансови, законодателни, основаване и насърчаване на съответни модели на държание.
И откакто предстои на надзор, също по този начин обикновено е да се запитаме: а дали в действителност не е следен и сега? Щом европейските дами всеобщо не желаят повече от 1-2 деца, очевидно това е последица от модел на държание, провокиран посредством основаване на съответна система от морално-етични полезности. В която система просто децата като полезност не са на водещо място. Водещо място заемат други полезности: изявата на дамата в обществото посредством някакъв тип кариера, блян към по-малко натоварване и грижи във всекидневието, отвращение за обвързване с дома посредством нуждата да се отглеждат деца, предпочитание за повече така наречен «развлечения», «забавления» и т. н.
И откакто европейското общество като цяло не поставя грижи да бъдат построени такива модели на държание на актуалната европейка, в които модели децата да заемат водещо място – и посредством които модели чрез увеличение на раждаемостта да бъде прекъсната демографската злополука на Европа, би трябвало да си зададем въпроса: а за какво не се построяват такива модели?
Опасността от ликвидирането на европейската цивилизация посредством физическото обезлюдяване на Европа откъм коренни европейци е прекомерно очевидна, с цел да допуснем, че остава незабелязана. То е и много обикновено: в случай че се раждат европейци – Европа ще остане европейска. Ако обаче в нея се раждат повече африканци и азиатци – ще стане афро-азиатска. И какво става тогава с така наречен «европейски ценности»? Ще бъдат възприети от афро-азиатците? Досега не е видян подобен развой, тъкмо противоположното: където се заселят в Европа, афро-азиатците с брутална експанзия и принуждение постановат там своите полезности, които са прекомерно разнообразни от «европейските», и най-много от полезността на равенството сред хората в частния случай на равенството сред мъжа и дамата.
Но даже да приемем, че стане някакво знамение и всичко афро-азиатци решат в един момент да одобряват всички европейски полезности, каквото и в действителност да значи този израз – това значи ли, че европейците наложително би трябвало да измрат в името на възприемането на европейските полезности от страна на афро-азиатците? И какво общо има едното с другото?
Въобще, за какво се поддържа моделът на ниската раждаемост на европейските дами? Защо медии, политици, общественици, институции, неправителствени организации не бият паника, че Европа измира, че се трансформира в Африка и Азия?
Очевидно е, че заинтригувани групи със мощно въздействие в обществото сдържат сходна реакция на паника и угриженост на медиите, политиците, обществениците, институциите, неправителствените организации и т. н. – тъй като другояче би трябвало да приемем хипотезата, че всички те просто са скръстили ръце, примирили са се с неизбежната крах на Европа и не знаят какво да вършат.
Подобна догадка обаче е много неубедителна. Всички изброени пластове от обществото, и най-много медиите, демонстрират прекомерно будна съвест при други процеси, които те считат за значими и тревожни: да вземем за пример, по време на войната в Югославия дейностите на въпросните публични групи бяха прекомерно координирани, настойчиви и нападателни в името на това да бъдат прекъснати трагичните събития там. Е, вместо да ги прекратят, ги ускориха, като прочистиха от сърби сръбски територии - само че това е друга тематика... По време на рецесията в Северна Африка и убийството на Кадафи целият Запад застана като един. Пак като един застава Западът и пред лицето на такива феномени, които биват обозначавани с термините «расизъм», «дискриминация», каквото и да значат те и без значение от цялата им размитост; и до неотдавна беше прекомерно обединен в отбрана на така наречен «мултикултурализъм», отново без значение какво означаваше – е, в този момент към този момент съвсем го отхвърли като несполучлив опит върху милиони хора, само че значимото е, че постоянно се държеше на единни позиции.
И внезапно откриваме, че пред лицето на най-голямата заплаха изобщо за европейската цивилизация даже не от нашествието на Атила, а от времето на нахлуването на персите и картагенците в Древна Гърция и Рим, европейските основни фигури в политиката и обществото, както и всевъзможните другояче прекомерно гласовити «неправителствени» организации, мълчат като риби. Какво е това? Стремеж към групово самоубийство? Може някои измежду тях да са завладени от сходен душевен комплекс, само че би трябвало също по този начин забележителна част, даже по-голямата, да подхваща някакви, най-малко някакви ограничения за излизане от това състояние.
Но не, в противен случай! Виждаме, че се поставят съществени старания тъкмо в противоположната тенденция: доразрушава се това, което е останало от обичайния фамилен модел, пропагандират се свободните връзки сред мъжете и дамите, популяризират се нетрадиционните полови връзки, нещата стигат до легализиране на педофилията под маската на осиновяване на деца от така наречен «еднополови семейства», т.е. от лесбийки и педераси – тоест, прави се всичко това, което би трябвало да се прави, в случай че задачата на политическите, финансовите и осведомителните сили с въздействие в Европа, както и в американския филиал на европейската цивилизация (според израза на Ориана Фалачи), е тъкмо такава: да продължи да се понижава раждаемостта на европейските дами.
Ние не знаем дали в действителност това е задачата. Въобще не знаем дали има такава цел, тъй като естествено е, че даже да е дефинирана с задоволителна изясненост, то надали е станало обществено - а в някои закрити за непознати очи политически пространства.
Затова можем да се приближаваме към проясняване на истината за тази цел посредством размисли и разбор, малко по малко. И тъй като не знаем каква е задачата, само че виждаме какъв е резултатът – дано, с цел да си изясним задачата, да тръгнем точно от резултата като изходна точка за размисъл.
И по този начин – имаме практическо заличаване на европейската цивилизация посредством демографско манипулиране на обществото, като общо взето, съответните прогнози сочат интервала сред 2080 – 2100 година за момента, когато пришълците в от Африка и Азия ще станат повече от коренното европейско население, т.е. европейците ще станат малцинство в Европа.
Процесите, които се образуваха в Косово и сега в самата България, където прогнозите пък сочат 2045 година като условна дата за преобразяване на българите в малцинство, а ромите – в болшинство, ни улесняват в разбора на общоевропейската обстановка.
Въпросът, който би трябвало да вълнува всеки европеец в тази обстановка, е: дали съществува управление на процеса, т.е. дали има някой, група хора с нужното въздействие, които да целят унищожаването на европейската цивилизация?
Въпросът е напълно обоснован, откакто виждаме по какъв начин нещата в демографски проект се управляват и насочват точно в тази тенденция – само че казусът е дали това управление и ориентиране става на по-ниско равнище, просто от идеологически обработени, манипулирани от личната си утопична агитация политически групи, откровено вярващи в идеологията на «политкоректността» и «толерантността», която идеология точно прокарва наклонността на стесняване на коренното европейско население и разрастването на анклавите на пришълците. Или пък се прави на най-високото, в огромна степен подмолно управническо равнище на Запада – невъзмутимо, цинично и умишлено, с пределно ясна сметка до какво водят тези процеси.
Неслучайно първоначално уточнихме, че точно съществуването на хора е първата и съществена причина за съществуването на общество, на една цивилизация – колкото и обикновено да звучи, тази простичка истина постоянно се не помни или съзнателно се води към нейното забравяне.
Ето за какво, в случай че някой желае да унищожи една цивилизация, общество или най-малко страна, естествено, че първата му грижа ще е да унищожи хората в тази цивилизация, общество или страна. Физическото ликвидиране на толкоз хора не всеки път е целесъобразно от чисто егоистичните ползи на завоевателя – новозавладените територии би трябвало да се култивират и, в случай че самият поробител не разполага с задоволително хора, по-добре е завладените нации да се употребяват за тази цел. Така и са постъпвали във всички времена: превръщали са ги в плебеи, илоти, васали, подчинени. Но това към момента не е заличаване, тъй като робите, илотите, васалите и подчинените постоянно може да вдигнат протест, въстание, бунт – както и се е случвало.
Затова другата технология също нерядко е била употребена в човешката история: подчинените се приобщават непринудено или принудително към обществото на подчинилия ги, като биват принудени да одобряват неговите морално-етични полезности, т. е. неговата вяра, и да се влеят в публичната му конструкция. Това е доста по-ефикасно от чисто физическото послушание, тъй като с времето завладените нации губят дефинитивно своята еднаквост, стават част от завоевателите и усилват тяхната мощност.
Тук обаче има един проблем и той е, че процесът на приобщаването става доста постепенно – нормално трае епохи. Ако пък се употребяват брутални способи, както да вземем за пример потурчването и ислямизирането на християнски общности на Балканите, нерядко още веднъж се стига до открита опозиция, постанова се да се опустошават територии, да се убиват доста хора от бунтуващите се и всичко това предизвиква нови разтърсвания в публичния механизъм – а резултатът се вижда след стотици години. По-точно, не се и вижда – а го виждат потомците, което значи, че за извършващите тези процеси липсва моралното задоволство.
Ето за какво най-ефикасният способ за окончателното завоюване на дадена територия е унищожаването на хората, които я обитават – само че като в това време се прави заселването й с хора от народа на завоевателя. Тук нужното, наложително условия е завоевателят да има нужните човешки запаси, с цел да може да засели територията, освободена от унищожените. Иначе ще стане както с европейските колониални империи сред ХV-ти и ХХ-ти век: превзеха големи територии от света, само че просто нямаха задоволително свое население, с цел да трансферират част от него в колониите, да ги заселят – и в края на краищата ги изгубиха.
Основно препяствие пред този развой е съпротивата на народите, които биват завоювани. Тази опозиция е най-ефикасно да бъде преодоляна, както към този момент посочихме, посредством тяхното заличаване – само че по какъв начин да бъде осъществено то?
Днес явно заличаването на Европа се направлява и управлява от относително неголяма група хора – задоволително дребна като количество, с цел да не бъде непрестанно в центъра на публичното внимание, само че и задоволително авторитетна като мощ, с цел да владее ръководството на процеса.
И по този начин, чисто хипотетично, без връзка с Европа и настоящото й положение, с цел да не се влияем от злободневието: дано да си представим неголяма група хора, които желаят да завоюват дадена територия.
Изходни данни: територията се владее от нации, които са по-многобройни от групата на завоевателите. При това през вековете са потвърдили способността си да се пазят против открита външна експанзия, побеждавали са в доста борби и войни, по този начин, че не може да се чака някакъв триумф в нова война против тях. На всичко от горната страна са на високо културно равнище, ето за какво и не са склонни да възприемат друга просвета, смятайки я за по-висша от своята – пък и просто не съществува такава просвета.
Какво би трябвало да направи дребната група на завоевателите, с цел да преодолее съпротивата им и да завладее територията?
Първо: би трябвало да откри различен народ (или народи), задоволително многочислени, с цел да нападат народите, предопределени за завоюване, както и да употребяват територията след нейното пречистване от коренното население.
Второ: би трябвало да бъде преодоляна съпротивата на това радикално население.
Първото изискване е относително елементарно: планетата е огромна, постоянно има племена и нации, изпълнени с готовност за завоевания. А и естественият блян на всяко едно общество е да се развива, в това число като се уголемява териториално. Териториалното уголемение рядко е ставало по кротичък път, тъй че моделът му е разработван и прочут – и този модел наложително включва превъзмогването на съпротивата на коренното население.
Но в случай че това население, с изключение на, че е способно да се отбрани военно, е и толкоз многочислено, че освен не мисли да отстъпва територията си, само че също се стреми към разширение? И тук, завръщайки се към Европа, е задоволително да си спомним европейската агресия по света, с цел да разберем, че оставени на себе си, в своя натурален път на развиване, европейските нации мъчно биха били принудени да правят отстъпка своя територия на чужденци, както става през днешния ден.
Тогава?
Отговорът се натрапва от единствено себе си: броят на европейците би трябвало да бъде понижен. Разбира се, класическият метод за това е посредством войни. Историята на Европа, изключително през ХХ-ти век, е задоволително поучителна в това отношение, само че също по този начин тя сподели, че и този типичен метод не е нито комфортен, нито ефикасен, тъй като провокира прекомерно доста опустошения и загуби за възможния поробител.
Напомняме, че до момента разсъждаваме единствено хипотетично. Опитваме да си представим научен модел на възможните дейности на завоевател, който би желал да завладее Европа, освен това в най-неблагоприятни за него условия: малоброен е, не разполага с военна мощ, има отсреща си народите от цялостен един континент с висока просвета във всяко отношение, в това число и военно. Но очевидно разполага със съществено въздействие върху политиците на Европа. Как да постъпи този предполагаем поробител, с цел да реализира задачата си?
Войните са ефикасни, само че единствено ненапълно. Тогава?
По пътя към тази цел има един наложителен детайл: намаляването на популацията, тъй като в случай че популацията на предопределената за завоюване територия се усилва, естествено, ще порастват и неговите съпротивителни сили. И в случай че това понижаване не може да бъде реализирано ефикасно по пътя на войните (макар те да не се изключват), тогава какво да се направи, с цел да се понижи броят му, откакто непрекъснато се раждат и раждат нови хора на нацелената територия?
Изводът е повече от явен: би трябвало да се направи по този начин, че да не се раждат. Тоест, раждаемостта да бъде сведена до минимум
Днес коефициентът на раждаемост на европейките се колебае сред най-малко 1.1 и най-много 1.8 в другите страни. Но постоянно е под съдбовното 2.1. Тоест: европейците измират. Без войни, без неприятни усложнения като опозиция от тяхна страна.
Тоест, първото изискване на хипотетичния поробител е реализирано.
Второто изискване: да бъде открита друга група нации, които да са способни да заселят територията след нейното «прочистване» от коренното население, също е изпълнено. В момента единствено в Европейския съюз има към 30 милиона пришълци от Азия и Африка, чийто коефициент на раждаемост се колебае сред 3 (туркините) и 7 (пакистанките).
Тоест, с следено насочвания развой по осъществяването на тези две условия: понижаване на коренното население и увеличение на пришълците, имаме задоволително учредения да считаме хипотезата за целеустремено завоюване на Европа от избрана група хора за изцяло евентуална.
Разбира се, тя към момента си остава догадка. Може да е вярна, може и да не е вярна. Трябват ни още причини и доказателства «за» или «против», с цел да определим мнението си по отношение на нейната правота.
Главният мотив по отношение на тази правота е естествеността или изкуствеността на процеса на понижаване броя на коренните европейци и увеличение броя на афро-азиатските пришълци. Ако това е натурален развой – може да сметнем хипотезата за целенасоченото разрушение на европейската цивилизация посредством въпросната демографска война просто за съмнение без разумни учредения.
Пред теорията за «естествения процес» на демографската крах на Европа обаче има един проблем: простичкото събитие, че, както към този момент казахме, в човешкото общество не съществуват «естествени» или " справедливи " процеси. Всички процеси в това общество са следени и насочвани – от държавни управляващи, от религиозна религия, от идеологически постановки, от дейностите на обособени хора до цели нации, от финансово-парични съображения… Субектите на тези въздействия като групи също са ясни: държавни управления и парламенти, политически сили, етнически и религиозни общности, идеолози и идеологически кръгове, финансови групировки.
И откакто виждаме по какъв начин процесът на демографското заличаване на Европа и заселването й с пришълци от други континенти се управлява и направлява целеустремено в необятен набор от политически и социално-обществени активност: от военна мощ против несъгласните – както против сърбите в някогашна Югославия, през великански акции по втълпяване на желания към «равенство» на дамата (по-просто казано, за извеждането й от фамилията и принуждаването й да работи) до създаване на нови, аморални и перверзни модели на взаимоотношения сред половете, можем с огромна доза възможност да твърдим, че процесът на заличаване на Европа, на който сме очевидци, се провокира, насочва и управлява изкуствено.
Но какво значи да бъде унищожена Европа, европейската цивилизация? Кой ще завоюва от това?
За да се отговорим на тези въпроси, би трябвало да се вгледаме в кръговете, които провеждат и управляват това заличаване.
Как да ги открием?
Не е прекомерно комплицирано: належащо е единствено да забележим кои институции, а и съответни хора, стоят зад една или друга самодейност, която улеснява демографското заличаване на европейската цивилизация и нашествието на афро-азиатските пришълци. Тоест, такава самодейност, спазването на чиято идеология по един или различен метод води до понижена раждаемост на европейските дами и до разтваряне на вратите за афро-азиатска имиграция.
Тук сме много улеснени от високата интензивност на тези кръгове. Защото пропагандирането на «толерантността», «политкоректността» и «мултикултурализма», които понятия значат просто да се разрешава на все по-голям брой афро-азиатци да се заселват в Европа и да изтласкват коренното й население, се прави на най-високо политическо равнище – зад него стоят двете най-влиятелни политически сили на Запада: американското държавно управление и управлението на Европейския съюз. Съвсем неотдавна пък държавният секретар на Съединени американски щати Хилари Клинтън съобщи, че съществена цел на американската външна политика е отбраната на хомосексуалистите по света – а американският дипломат в България Уорлик даже съобщи, че ще взе участие в шествие на педераси, лесбийки и травестити (не се разбра дали той самият е такъв). В Западна Европа са известни случаи на лишаване на деца от фамилиите им, тъй като родителите ги възпитавали в обичайни полезности и в неприемане на пропагандата на хомосексуализма.
Няколко факта…
Сръбският журналист Марко Маркович в изявление още през 1994 година цитира книга на брачната половинка на някогашен началник от френските секрети служби, взел участие през 1973 година в договаряния сред Испания и Мароко за създаване на тунел под Гибралтар. Цел: улеснение на имиграцията на африканци в Европа. Е, оказа се, че това може да стане и без тунел…
Именно НАТО, естествено, под управлението на Съединени американски щати, беше основната ударна мощ против Сърбия във войната в Югославия през 90-те години – която война построи Босна и Косово като предни антихристиянски форпостове в Европа.
След нашумелия случай с Андерс Брейвик, който умъртви 77 души в Норвегия през юни 2011 година, норвежкият министър-председател Столтенберг съобщи, че в отговор на това страната му ще разтвори още повече вратите си за афро-азиатски имигранти. Малко преди този момент там нашумяха три случая на дами, изнасилени от африканци: една ученичка, жертва на групово обезчестяване, се самоуби; жена беше изнасилена на стъпалата пред норвежкия парламент измежду бял ден от 15-годишен африканец пред безучастните погледи на защитата (норвежкият министър на вътрешните работи съобщи в Народното събрание по тоя въпрос, че не било работа на защитата да избавя дами от изнасилване); една активистка на «правозащитна» организация беше изнасилена и убита от африканец при завръщане от мероприятие против «расизма и дискриминацията».
С образеца на норвежкия министър председател виждаме образно равнището, от което се направлява процеса на заличаване на европейската цивилизация.
Добре, дано приемем, че норвежкият министър председател е просто изманипулиран до малоумие от личната си религия в актуалните идеологически постановки на демократичната агитация. Също дано да приемем (само хипотетично) и, че дейностите на Съединени американски щати са в прочут смисъл разбираеми: те желаят да поддържат оптимално дълго Европа в положение на неустановеност, расови, етнически и религиозни конфликти – и по този начин да не й разрешат да се трансформира в техен сериозен съперник. Може би е по този начин, най-малко на повърхността…
Но дейностите на целия Европейски съюз?
Пак не излиза наяве за какво, вместо да се уголемяват дупките в европейската ограда, през които нахлува имиграционното настъпление, и вместо да се мисли по какъв начин това настъпление да бъде улеснявано посредством тунели под морето, не се напомни на европейците, че фамилията е полезност точно, тъй като в него се раждат, отглеждат и възпитават децата. Не се желаят нито кой знае какъв брой старания за подаване на сигнал до медиите да работят в тази посока (както действаха и работят в отбрана на «мулти-култи» и други сходни дивотии), нито доста пари за една акция за поощряване, първоначално най-малко като концепция, на раждаемостта – както се похарчиха милиарди и милиарди за акции от рода на «глобалното затопляне», «озоновата дупка», «правата на инвалидите», «рака на гърдата», «разделното събиране на боклука» (цяла Европа е осеяна с идиотски разноцветни пластмасови кофи) и се стигне до откровените брюкселски чиновнически кретенизми като «кривите краставици», «мощните прахосмукачки» и «щастливите кокошки». Не можеше ли най-малко с 10 % от всички тези пари да се насърчи раждаемостта на европейките – било посредством директни заплащания на млади фамилии, било посредством улеснение за ново жилище, облекчени заеми и каквото друго измислят финансистите…
Не. За заплати на идиотизирани служители, измерващи кривината на краставиците – пари има (някъде се мярна информация, че чиновническия уред на Европейската комисия бил 50 хиляди души; дисидентът професор Александър Зиновиев пък в свое изявление сочи, че актуалната администрация в Европейския съюз е 16 пъти повече на глава от популацията, в сравнение с беше в миналото толкоз осмиваната и подигравана «номенклатура» в Съветския съюз).
Няма неприятно. Нека има служители, несъмнено пък може и да са нужни. Но щом се намират пари за тях – за какво няма пари да се накарат европейките да раждат?
Изводът е единствено един. Управляващите демокрацията в Европа нямат предпочитание да я избавят. А вършат тъкмо противоположното.
Демокрацията унищожава Европа.
Тази глава на " Демократура или Диктатура на демокрацията " беше написана през 2009 година За страдание последните събития към нашествието на така наречен " бежанци " я направиха злободневно настояща. 08.09.2015 Любомир Чолаков
Демократура или Диктатура на демокрацията
роман-есе
В памет на Шарлот Корде
Виж всички публикации от Любомир Чолаков-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ